Откриха най-старите останки от „модерни хора“ в историята

Археолозите oткриха 300 000-годишни кости на хора – това са най-старите останки от Homo sapiens, които са откривани някога

Древните кости имат и съвременни, и примитивни черти, което намеква за една нова ранна и неизвестна до момента фаза на еволюцията на нашия вид.

Родословното дърво на човешките видове е колективно известно като хоминини. Нашите предци се разделят от неандерталския вид преди повече от 500 000 години. От този момент натататък видът ни поема по собствена и независима пътека в развитието си. До момента първите открити същества, които наподобяват структурата и устройството на модерния човек са открити в Източна Африка и датират преди около 200 000 години. Но кога точно съвременните хора са еволюиралия от най-скорошен предшественик, вероятно Homo heidelbergensis, остава мистерия.

Тази виртуална черепна реконструкция показва, че чертите на хората, живля преди 315 000 силно приличат на нашите. Сериозна разлика се забелязва по отношение на мозъка.

Две нови проучвания, публикувани в сп. „Nature“, запълват някои от тези липсващи хилядолетия и предполагат, че хоминините са приличали много повече на съвременни хора отколкото до момента се е предполагало и то преди около 300 000 години.

Вкаменелостите са открити в археологически обект в Мароко наречен Джебел Ирхуд
Тази долна челюст е почти непокътната и е комбинация от примитивни и съвременни черти.

Находката е станала публично достояние за пръв през 60-те години на миналия век. Тогава учените ги изследват и заключват, че хората, чиито кости са открити са живяли преди около 40 000 години. Според мнозина учени археолозите, ангажирани с проекта обаче, са били небрежни и експертите започват да подозират, че споменатат възраст на вкаменолстите е абсолютно грешна.

През 2004 г. мароканският район отново е отворен за проучвания по настояване на множество археолози . През следващите седем години учените откриват още находки, включително части от черепи и челюстни кости. Те също така откриват животински кости, които са били убити и евентуално сготвени. Намерение са и каменни инструменти, които макар и примитивни са невероятна археологческа следа за развитието на местните. При положение, че всички тези артефакти са открити в рамките на един и също район и на една и съща дълбочина, то именно това е ключът към загадката. Вероятността тези находки да са от един и същ период и на една и съща възраст е огромна.

Тези каменни инструменти дават шанс на изследователите да разберат точната възраст на селището в Мароко
Тези каменни инструменти дават шанс на изследователите да разберат точната възраст на селището в Мароко
Каменните инструменти са истинско щастие за археолозите

Те дават на изследователите – начело с Жан-Жак Ъблин и Шанън Макферън в Института „Макс Планк“ в Германия – шанс да разберат точната възраст на находките. Чрез измерване колко електрони се натрупват в инструментите в продължение на хилядолетие, изследователите датират, че те, както и откритите кости са на възраст около 315 000 години.

От фрагментите на черепа изследователите на практика успяват да реконструират лицата на древните хора. Техните особености са малко, а лицата им наподобяват тези на модерните хора. „Лицето е лицето на някой, който бихте могли да срещнете в метрото.“ споменават учените.

Устройството на мозъка обаче епо-примитивн от това на нашите мозъци. Открите са по-плоски и по-дълги отколкото високи и кръгли,каквито са на модерните хора. Това е причината арехолозите да смятат, че древните обитатели на Джебел Ирхуд са ранна еволюционна фаза на Homo Sapiens . Еволюционен вид ситуаиран по пътя на развитието между Homo heidelbergensis и нас.

Leave a Response