Кучетата на Чернобил

Чернобилската авария е най-големият ядрен инцидент в историята на човечеството. Едва ли има нужда да говорим за хронологията на събитията. Днес обаче голяма част от територията на евакуираната зона е станала основна туристическа забележителност в Украйна. Хора от цял свят, привлечени от мистериозното и зловещо място, пътуват, за да се потопят в атмосферата на Чернобил. Вдъхновени от поп култура, книги, игри, филми и документалистика, Чернобил се е превърнало в едно от най-притегателните места за ентусиасти за силни емоции и ърбекс туризъм.

И макар територията да е безлюдна, тя въобще не е необитаема. В минало се е мислело, че заради радиацията тук живот няма да просъществува. Оказва се обаче точно обратното – диви животни като лисици, лосове, вълци, сърни, мечки и дори огромни популации от всякакви риби, включително гигантски сомове, са превърнали територията около Чернобил в свой собствен хабитат. Необезпокоявани от хората, които не ги преследват заради радиоактивността, животните тук са повече, от когато и да е било. Едно доказателство, че дори радиоактивната среда е по-гостоприемна за природата, от колкото човешката намеса…

Наскоро в-к. „Гардиън“ излезе със статия, посветена на кучетата, живеещи в 2 600 квадратни километра евакуирана чернобилска зона. През 1986 г., когато става инцидента, при евакуацията хората е трябвало да изоставят домашните си животни. В тяхната кожа се събира голямо количество заразна радиация, затова и на никого не било позволено да вземе своя домашен любимец. Когато хората се качвали на автобусите, кучетата преследвали своите стопани, но войниците ги ритали и не им позволявали да се качват. Малко след евакуацията били изпратени екипи, които разстреляли всички животни, които намерили, включително кучетата.

Снимка: Clean Futures Fund

Въпреки това – малка част от тях оцеляла и днес броят на кучетата, обитаващи територията, е над 300. Те са създали свое миниатюрно общество, подкрепяйки се едно друго. До скоро домашните животни били изправени пред много трудности – оцеляване в дивата природа, болести, радиация и борба за територия с други диви животни.

Въпрос на оцеляване

При все трудностите, домашните кучели някак си успели да се приспособят и да увеличат многократно първоначалната си популация. Те трябвало да се борят с вълци и студ, а техните диви инстинкти били закърнели. Много кучета загивали от какво ли не, но някак броят им продължил да расте.

Днес, след като чернобилската територия започнала да се обитава от все повече туристи и екскурзоводи, кучетата отново се сблъскали с хора. Те били диви в продължение на над 30 години, като за това време се сменили няколко поколения.

Какво си мислите, че станало при новата среща между кучета и хора? Смятате, че четириногите били озверели и превърнали се в напълно диви животни? Нищо подобно! Макар в началото да били предпазливи, кучетата много бързо привикнали към хората. Те започнали да търсят тяхната компания, да ги следват, да се навъртат около сборни пунктове на туристи и екскурзоводи – всячески да търсят внимание и храна.

Снимка: Clean Futures Fund

Днес много от кучетата си имат имена и са привързани към различните гидове, развеждащи туристи в зоната около Чернобил. Горките животни били много слаби и задържали остатъчна радиация, заради гъстата си козина. Естествената им продължителност на живота, ако оцелеели суровите украински зими, била около 6 години. Въпреки десетилетията без контакт – връзката между хора и кучета бързо била възстановена. За тях били построени колиби, а неправителствени организации започнали да се грижат за основните им здравословни нужди. Бившите домашни любимци, превърнали се по неволя в диви животни, бързо се върнали към естествените си корени.

Една страшна, тъжна, но и красива приказка. Която за пореден път показва колко силна и стабилна е връзката между нас и най-добрият ни приятел от животинското царства. Приятелство изграждано с хилядолетия, което нито радиацията, нито времето, може туко-така да разруши.

Leave a Response