4000-годишно шумерско пристанище откриха археолози в южен Ирак

шумерско пристанище

Италиано-иракска археологическа мисия разкри руините на 4000-годишно шумерско пристанище в Месопотамия. Това е голямо откритие, което може да предложи свежи прозрения за най-древната цивилизация в света.

Древното пристанище,

Древното шумерско пристанище, открито край Ур, родното място на Авраам, е най-старото пристанище в Ирак и показва, че шумерите не само са били добри земеделци, но и умели моряци

Археолози, провеждали разкопки в южен Ирак, са открили останките от голямо пристанище, построено преди повече от 4000 години от шумерите. Откритието потвърждава, че шумерите, известни най-вече със създаването на една от най-ранните цивилизации в света, основаващи се на земеделието, също са имали умения на моряци и са търгували с далечни земи, включително с индийския субконтинент.

От 2011 г. италианската експедиция разследва древния обект в провинция на юг от Ирак, която е относително по-слабо засегната от неотдавнашния конфликт на страната с Ислямска държава. Картата показва, че селището е в средата на пустинна равнина, но някога е била край брега.

По време на подготовката на обекта за разкопките през 2016 г. археолозите са проследили дупка на лисица в северозападния край на древния град. Вглеждайки се в бърлогата на животното, те направили откритие, което подчертава толкова пренебрегваната страна на шумерите – по-известни като фермери. Те са създали една от най-ранните записани човешки цивилизации по плодородните брегове на реките Тигър и Ефрат, през 5-то хилядолетие пр.н.е.

 

„Ние не търсехме пристанище. Но един ден, по време на проучване на обекта, видяхме тази лисица и погледнахме вътре, забелязахме някакви глинени тухли, които ни разказаха, че там има древна структура.” – казва археолог от екипа.

 

През следващите две години изследователите откриха масивни тухлени заграждения, които заобикалят пристанищата и изкуствен басейн, свързан с канал.

Шумерските пристанища са споменати в клиновидни плочки, а някои могат да бъдат разпознати в сателитни изображения. Но това е най-старото пристанище, което някога е било разкопавано в Ирак.

Археолозите са изкопали по-малки речни пристанища в близките руини на Ур, но те датират около 2000 години по-късно.

Откриването на пристанищен град може да изглежда нелепо, тъй като днес мястото седи в средата на суха равнина, а морето е разположено на около 200 километра на югоизток.

В разгара на Шумер, преди повече от 4000 години, това място щеше да бъде почти на брега. То вероятно е било заобиколено от блатиста местност и смесица от естествени и изкуствени канали, чиито следи все още могат да се видят в сателитните снимки.

Подобни влажни зони могат да бъдат открити днес на югоизток, около модерния пристанищен град Басра, където Тигър и Ефрат се срещат, за да образуват огромна делта.

Откриването на пристанищен град може да изглежда нелепо,

Морската природа на древното селище се потвърждава и от факта, че археолозите са открили сравнително малко доказателства за зърно, основната храна за повечето шумери. Но са открили големи количества рибни кости, както речни видове, така и океански, като скумрия.

Те също така са открили доказателства за търговия. За нея свидетелстват вази от алабастър и камък, каквито не се намират в Месопотамия. Открили са и части от огърлица в стил, характерен за цивилизацията в долината Индус, която по това време е процъфтявала.

Пристанището е с дълбочина около пет метра и с обем, равен на повече от девет олимпийски басейна. В близост до река Ефрат и до мястото, където се е вливала в морето по онова време, пристанището може да е функционирало като сладководен резервоар по време на суша или като район за контрол на наводненията.

 

От разкопките не са изникнали останки от кораби, затова не е ясно какъв вид кораби са плавали в пристанището.

Но пристанището, което заема „непропорционална“ площ на малкия град, със сигурност е било ключов център за цялата област. Благодарение на каналите, корабите биха имали директен достъп до морето, както и до Ур вътрешността и по-далечния шумерски град Урук.

Силвия Чалъкова

Силвия Чалъкова

Силвия Чалъкова е автор с дългогодишен опит в сферата на медиите. Към настоящия момент е автор на imediagroup.bg и има свое авторско предаване в телевизия Евроком "РеФреш за здраве", на което е автор и водещ. Била е част от множество качествени медийни проекти, включително главен редактор на първото български БИО списание „Be Fit“, както и редактор в списание „Кенгуру“, телевизия „Здраве“, където е и сценарист и водещ. Работила е и в сферата на връзките с обществеността като PR и комуникатор. Завършила е магистърската програма „Литературата – творческо писане” в Сoфийски университет ”Св. Климент Охридски” и през 2016 г. издава своята първа книга романът „Пролуката“.

Leave a Response