Най-самотното дърво в света, което промени историята на планетата

На отдалечения и изолиран остров Кембъл, разположен на повече от 600 километра южно от Нова Зеландия, расте едно, на пръв поглед съвсем обикновено, дърво. Всъщност то е сред най-ценните природни явления, които познаваме. На остров Кембъл расте Ситков смърч, който е успял да си спечели наименованието „най-самотното дърво на Земята“. Най-близкият „съсед“ на дървото се намира на повече от 220 километра, растейки на островите Оклънд, а най-близкият му „събрат“ от собствения му вид се намира в другото полукълбо на планетата – от другата страна на Тихия Океан . Но как този самотен смърч всъщност се е озовал на това далечно и изолирано място?

Остров Кембъл
Остров Кембъл
Остров Кембъл е едно от най-южните териториални островни владения на Нова Зеландия

Той се намира в район, известен с жестоките си убийствени ветрове, носещи названието Furious Fifties. Те не позволяват нищо по-високо от няколко метра да оцелее, растейки на острова. Времето, макар и да не е вледеняващо, определено не може да бъде окачествено като приятно. Температурата рядко надвишава 10 градуса. Абсолютно всеки ден е облачно, а повечето дни през година са и дъждовни. Едва 40 са дните без дъжд на острова, а слънчевите часове в годината са само 600, което е средно по-малко от два часа на ден. Единствените растения, които успяват да оцеляват при тези сурови условия, са вид многогодишни растения, наречени мегабилки. Те се наричат така, защото са развили необичайно големи листа – те са толкова големи, колкото е и лист хартия с размер А4. Еволюционната стратегия, която тези растения са възприели цели да се използва най-добре и малкото слънчеви лъчи, които достигат до растенията.

Остров Кембъл
Остров Кембъл
Ситковият смърч обикновено не расте никъде в този район

Всъщност, никъде в южното полукълбо това дърво не расте естествено. Единствения район, в който дървото расте свободно на „своя територия“ е тесен колан земя на западния бряг на Северна Америка, който се простира от южна Аляска и Британска Колумбия до Северна Калифорния.

Смята се, че смърчът на остров Кембъл е бил засаден от лорд Ранфърли, който е генерал-губернатор на Нова Зеландия от 1897 до 1904 г. Ранфърли засажда дървото, докато е на експедиция до най-отдалечените острови на Нова Зеландия, за да събира екземпляри от редки видове птици за Британския музей. Тези събития се случват някъде между 1901 и 1904 година. Въпреки че дървото оцелява, благодарение на естествените си предпочитания към студения и влажен климат, не може да се каже, че то процъфтява по най-добрия възможен начин. След всичките тези години смърчът е едва 10 метра висок,според най-скорошните измервания, направени през 2011 година. В естествения си район, дървото щеше да е най-малко 60 метра високо. Дървото, въпреки че е на повече от сто години, никога не е раждало шишарки, което предполага, че то никога не се е развило напълно.

Ограниченото развитие на дървото се дължи отчасти на океанския климат, но и на факта, че дървото е периодично подрязвано от персонала на метеорологичната станция, оперираща там до 1958 г. На остров Кембъл няма естествена гора или дърветата и смърчът е бил единственият възможен източник на, макар и скромна, коледна елха.

Това необикновено дърво, засадено далеч от естественото си местообитание, също се е превърнало в символ на промените и влиянието върху планетата, за които хората са отговорни.

През последните няколко десетилетия учени от всички краища на света предлагат регистрирането на нова геоложка епоха – Антропоцена

Тя бележи началото на значителното човешко въздействие върху геологията и екосистемите на Земята. В научните среди са предложени различни начални дати за епохата Антропоцена, вариращи от началото на земеделската революция преди 12-15 000 години до увеличаването на въглерода в атмосферата – явление започнало в средата на 19-ти век с началото на Индустриалната революция. Други учени пък предлагат началото на ядрената епоха да служи за начало и на епохата Антропоцена.

Изследователската станция на острова
Изследователската станция на острова
Да бъде възприета официално дадена нова епоха, то тя трябва да има категоричен отличителен маркер във времето

Например, за да се определи дата за началото на Холоцена, изследователи пробиват дупка до ядрото на Гренландския леден щит, където откриват промяна в концентрацията на водород, което навеждало мисълта към последното глобално затопляне, когато планетата се е възстаноявявала от ледниковата епоха.

По подобен начин, известният астероид, който ударил Земята преди 66 милиона години и според теорията е сложил край на съществуването на динозаврите, е оставил доказателства за концентрация на елемента иридий в Тунис, помагайки на изследователите да определят границата между епохите Креда и Палеоген.

За да докажат, че множеството ядрени тестове и опити са имали глобално въздействие върху земното кълбо, поне толкова сериозно, колкото е било това на астероида преди 66 милиона години, екип от изследователи, водени от Крис Търнър от Университета в Нов Южен Уелс, се насочили към остров Кембъл, защото островът е толкова отдалечен, самотен и изолиран, че ако следи от ядрените тестове бъдат открити там, то е изключително вероятно те да бъдат открити и навсякъде другаде на планетата.

Изследователите пробили дупка до сърцевината на ситковият смърч и я анализирали за въглерод-14

Това е радиоактивен изотоп на въглерод, който се отделя в атмосферата при надземни ядрени опити. Тъй като растенията приемат въглерод от атмосферата, докато растат, изотопът въглерод-14 би трябвало да присъства в дървесните пръстени в различни концентрации в зависимост от нивото на излагането на влиянието на елемента през съответната година. Както се очакваше, спрямо техните анализи и прогнози, изследователите установяват, че нивото на радиоактивния изотоп на въглерода – въглерод-14 достига своя връх между октомври и декември 1965 г. и постепенно намалява, след като се подписват серия международни договори, които ограничават ядрените опити.

Откриването на тези радиовъглеродни следи в някои от най-отдалечените растения в света показва, че въглерод-14 е наистина глобален феномен, отбелязва Крис Търнър. Това важи с особена сила след проведените експерименти, защото повечето ядрени тестове са се случили в Северното полукълбо, а остров Кембъл е много, много далеч на юг. Въз основа на тези констатации Търнър твърди, че началната дата на епохата Антропоцена трябва да бъде фиксирана през 1965 г.

Leave a Response