Остров Хендерсън: Защо един необитаем остров се е превърнал в истинско сметище?

Отдалеченият и самотен остров Хендерсън е една малка, малка точка в южния Тихи океан – островът се намира на половината път между Нова Зеландия и Чили. Това е един от четирите острова, които съставляват Островите Питкерн. Тук през 1789 г. бунтовниците от кораба HMS Bounty търсят сигурен бряг, където да се скрият от преследващите си и най-накрая решават да се настанят за постоянно на остров Питкерн -основният остров от групата, разположен на около 190 километра от Хендерсън.

Питкерн е единственият населен остров в рамките на цялата група, доколкото, разбира се, той би могъл да бъде наричат населен при положение, че броят на постоянните му жители варира между 30 и 50. Е, все пак някой живее тук, за разлика от остров Хендерсън – това мъничко парче земя в Тихия океан не може да се похвали с нито един жител, а освен наминаващи на случайно посещение учени или някой гостенин от намаляващото население на Питкайн, тук едва ли ще срещнете когото и да е било. Най-малко пък туристи, имайки предвид, че най-близката голяма територирия се намира на повече от 5000 километра.

Сериозна дистанция, когато говорим за плануване на лятната ни почивка

Но колкото и странно да звучи, независимо че на острова не живеят хора, няма туристи и броят на хората, които изобщо някога са го посещавали вероятно се брои в стотици, остров Хендерсън все пак по никакъв начин не може да бъде определен като място, което е останало недокоснато от човешкото влияние и склонности към разрушението. Това, което вероятно някога са били девствени пясъчни плажове днес е огромно, сякаш безкрай сметище. Стотици хиляди боклуци – рибиловни мрежи, отпадъци, дрехи, бутилки, много пластмаса и какво ли още не. Изследователите смятат, че на острова има над 38 милиона пластмасови боклуци с обща маса от над 18 000 кг. Всички тези боклуци са разпръснати по бреговете на острова.

По-голямата част от останките, приблизително 68 процента дори не са видими – те са погребани под пясъка

Всеки квадратен метър от плажовете на остров Хендерсън има между 20 и 670 парчета пластмаса на повърхността и между 50 и 4500 пластмасови боклука, заровени в най-високите 10 сантиметра на пясъка. Около 3750 нови пластмасови отломки се появяват на северния плаж на острова всеки ден. Ако тези оценки и предположени са правилно изчислени, остров Хендерсън може би е едно от местата на планетата с най-високо ниво на замърсяване с пластмасови отпадъци.

В крайна сметка откъде идват всички тези боклуци?

Всички боклуци на острова са плод на човешката дейност, разбира се, но не са вследствие на директно замърсяване, а идват от огромната пластмасова супа, наречена океана. Остров Хендерсън се намира в покрайнините на южната част на Тихия океан – един постоянно движещ се океан, чиито води „обикалят“ от Австралия и Южна Америка, достигайки до Екватора. Океанските течения се движат по строго определени маршрути, които поемат тонове боклук всяка година от южния Тихи океан и от далечните части на океана, включително континенталните зони, и поради непроменящото се движение на водата те често биват докарвани именно до бреговете на остров Хендерсън. Подобен феномен се среща в Северното полукълбо, където пластмасата от северната част на Тихия океан намира пристан на плажа Камило в американския щат Хавай.

Дженифър Лавърс, учен от университета на остров Тасмания, който ръководи изследването, е проследил източниците на отпадъците, които достигат до остров Хендерсън.

Боклуците идвали от 24 различни страни, разположени на всеки един континент

Веднъж, достигайки острова, пластмасовите боклуци биват постоянно облъчвани от слънчевите UV лъчи, които постепенно правят пластмасата по-крехка, което с времето води до разпадането ѝ на стотици или дори хиляди парчета – някои от които са по-малки от 2 милиметра. Те потуват в пясъка и се превръщат в постоянна част от острова. Елемент, който вероятно никога няма да бъде напълно почистен.

За съжаление обявяването на остров Хендерсън за обект на световното наследство от Организацията на обединените нации през 1988 г. не променя абсолютно нищо и островът продължава да бъде засипван с все повече боклуци. Тенденция, която изглежда сякаш необратима, макар че всички са запознати с действията, които трябва да бъдат предприети, за да бъде защитено подобно природно съкровище. А и не само, когато говорим за остров Хендерсън, а и за милионите изключително красиви места по света, които постепенно губят битката си с човечеството и нашите оръжия – боклуците, пластмасата, бетонът, туризмът. Иронично е, че уеб сайтът на ЮНЕСКО все още описва остров Хендерсън като „един от малкото острови в света, чиято екология е практически недокоснато от човешкото присъствие“… Това твърдение би било смешно, ако не беше толкова тъжно.

 

Leave a Response