Необичайна генетична мутация позволява на племето Баджо да издържа продължително под вода

В продължение на хиляди години хората от племето племето Баджо – коренно население, живеещо в Индонезия, Малайзия и Филипините, са били известни със своите впечатляващи гмуркачески умения. Те не използват нищо повече от една елементарна примитивна маска за гмуркане,коплект тежести и копие за улов на риба. Племето е известно и като „Sea Nomads“, т.е. „Морските номади“. В модерността, отделни компактни общности от племето Баджо живеят предимно в Индонезия, като повечето ловци от племето са способни да се гмуркат на дълбочина от над 60 метра и то многократно. Сесии с продължителност до 2 минути без плувецът да се показва над повръхността на водата през тези 120 секунди.

Наскоро докторант от университета в Кеймбридж, заедно с други изследователи, публикува пручване, което разкрива, че тези способности не са само плод на интензивно обучение и многовековни традици, но и на базата на изменения в генния код на племето, които, поради неговата консервативност по отношение на браковете с външни лица, се е запазил почти непроменен през годините.

Докторантът Мелиса Илардо прекара няколко месеца в Джайа Бакти в Индонезия, където изследваше обичаите, традциите и физическите особености на местните хора, които притежават изключителни умения в сферата на гмуркането. Мелиса Илардо се срещна с местен водолаз, който твърди, че е способен да издържи до 13 минути под вода.

Как науката обяснява невероятните възможности на членовете на племето Баджо?

Колкото и странно и изненадващо да звучи, отговорът на загадката се крие в…далаците на местните хора. Проучването, публикувано в Cell, действително показва, че размерът на далака има пряка връзка с способността на даден човек да издържа продължителни периоди от време под вода без достъп до кислород. Въпреки че теорията е била разглеждана като хипотеза от известно време, изследването в Cell е първото, което на практика разглежда въпроса и доказва връзката между размера на далака и способностите при гмуркане при хората.

„Няма много информация, когато говорим за човешките далаци по отношение на физиологията и генетиката“- споделя Илардо – но знаем, че при други животни, коитоса известни със своите способност да се гмуркат надълбоко и остават много време под вода като Тюлен на Уедъл имат непропорционално големи далаци спрямо общото си тегло. Обмислях възможността, че ако еволюцията е развила големи далаци у тюлените, за да им даде по-големи възможности за оцеляване спрямо техния начин на живот, това може би било валидно и при хората.“

Използвайки модерна техника, включително ултразвуково сканиране и изследване на генетична информация по време на своето изследване в Джайа Бакти, Илардо открива достатъчно доказателства в подкрепа на теорията си. Сравнявайки данните с тези на племето Салуан, най-близката на Баджо общност, която се прехранва основно със земеделие, а не с рибилов, е установено, че членовете на племето Баджо имат далак, който е средно 50% по-голям от този на членовете на Салуан. Обикновено далакът има три основни функции – произвежда лимфоцити, съхранява моноцити – това са също бели кръвни телца и разгражда остарелите еритроцити , т.е. червените кръвни телца.

Според изследването на университета в Кеймбридж, този орган е и особено полезен при продължително гмуркане
В зелените зони живее племето Баджо
В зелените зони живее племето Баджо

Когато хората претърпяват остър недостиг на кислород, който се получава, когато задържим дъха си, далакът се свива. Тъй като се свива, той освобождава червени кръвни телца, заредени с кислород, осигурявайки допълнително количество кислород в кръвообращението. Колкото по-голям е далакът, толкова повече кислород влиза в кръвта в тези ситуации, тъй като се освобождава по-голямо количество червени кръвни телца.

Проучването също така отбелязва, че по-големият далак не е наследствен само при членовете на племето, които се занимават с гмуркане. Установено е, че размерът на далака при почти всички хора от този етнос е по-голям в сравнение със съседните племена. Изследвайки генетичния анализ, те откриват мутация в гените на местните жители, която е отговорна за разширените далаци. Живеещите в Джайа Бакти членове на племето имат ген, наречен PDE10A, който отсъства при Салуан. Смята се, че този ген повишава нивата на тироиден хормон, наречен Т4.

Leave a Response